Началото на българската софтуерна индустрия, историята на БАСКОМ и пътят напред

Началото на българската софтуерна индустрия, историята на БАСКОМ и пътят напред

Тази година Българската асоциация на софтуерните компании (сред основателите на която е и Немечек България) отбеляза своята 20-годишнина. А това е отличен повод да погледнем назад – към зората на местната софтуерна индустрия през 90-те и поставянето на основите и първите успехи на БАСКОМ, както и напред – към дългосрочните цели на асоциацията и развитието на местния ИТ сектор. Наш водач в това изключително интересно пътешествие ще бъде дългогодишният председател и настоящ член на консултативния съвет на асоциацията – изпълнителният директор на Немечек България Георги Брашнаров.

Какво се случи с българската ИТ индустрия след краха на социалистическия режим през 1989?

По време на социализма ИТ браншът (и по-специално – хардуерната индустрия) беше един от най-силно развитите, защото имаше гарантирани пазари в Източния блок. Паралелно с производството на минимашини и персонални компютри се породи и необходимост от съответното програмно обезпечение, което пък доведе до естествен растеж на софтуерните инженери. С рухването на СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ) и плановата икономика, буквално за дни на повечето софтуерни специалисти се наложи да се преквалифицират или да емигрират на Запад. Така за изключително кратко време един добре развит сектор изчезна почти напълно – през 1991-1992 българските софтуерни фирми се брояха на една ръка. От 1995-1996 всичко стартира наново, като повечето от новите компании бяха подпомогнати с инвестиции и проекти от западни партньори. Сред първите бяха Интерконсулт (с норвежко участие), Немечек България, SAB Labs и Софтуер АГ (с немски инвестиции), VMware (с американски инвестиции) и други. Натрупа се критична маса от хора, които разработваха софтуер не за местния, а за световните пазари. 

Какъв беше поводът и каква – причината за създаването на БАСКОМ преди 20 години?

Генералната мисия на асоциацията беше да поставим България на световната софтуерна карта. И всички да са наясно, че тук се произвежда качествен софтуер. Защото по онова време всички западноевропейци и американци ни разглеждаха просто като едно от евтините места за класически аутсорсинг.

Конкретният повод за създаването на асоциацията пък беше, че нововъзникналият софтуерен бизнес се препъна в разбирането на Министерство на финансите. Оттам отказваха да разглeждат услугите и продуктите, които ние разработвахме, като износ, формиращ ДДС база. В резултат бързо растящите експортни софтуерни компании нямаха възможност да връщат ДДС върху инвестициите и разходите, направени в България. Ясно беше, че трябва да се борим с това. Но се оказа, че този проблем не съществува за големите местни хардуерни компании, тъй като тяхната дейност не беше експортна. Българската асоциация по информационни технологии, в която тогава членуваха някои от софтуерните фирми, също не видя в създалата се ситуация свой приоритет. Нямаше кой друг да защитава нашите интереси – затова общо 15 компании основахме БАСКОМ. Сред учредителите бяха хора като първият председател Георги Шарков (Alternative Exchange Technology), Анри Леви (Fadata), Ивайло Иванов (Wizcom), Ивайло Радев (InterComponentWare Bulgaria). С общи усилия и с добри аргументи доста бързо решихме възникналия проблем, което пък ни показа, че има голям смисъл от подобно обединение на силите.

George Brashnarov at a BASSCOM Press Conference
Георги Брашнаров на празнуването на 10-годишнината на БАСКОМ

Как дефинирахте целите на БАСКОМ тогава?

Още на първата ни конференция си поставихме за цел да се превърнем в"1 billion dollar industry". Честно казано, не бяхме наясно какво значи това, но звучеше достатъчно атрактивно и агресивно. Знаехме, че трябва да гоним световните пазари, затова първите години мотото ни беше: "маркетинг, маркетинг, маркетинг". Пътувахме много и редовно посещавахме различни тематични изложения по света, за да можем да представим България като бранд. Знаехме, че помагайки за развитието на целия сектор, в дългосрочен план ще помогнем и на бизнеса на всеки от нас. Не се стремяхме към лесни победи днес, а опитвахме да изградим фундамент, който да ни даде сериозен отскок след 5 или 10 години. 

И до момента това е валидно и за БАСКОМ, и за компаниите-учредители като Немечек България проактивността, нежеланието да чакаме някой друг да свърши важната за нас работа, избягването на дребнавостите, стратегическото мислене и обединение в далечна перспектива.

Малко след създаването на БАСКОМ, си поставяте за цел превръщането на софтуерната индустрия тук в "1 billion dollar industry". Кога го постигнахте?

Доста бързо – за 7-8 години. Макар, че по онова време ни се струваше, че всичко се случва адски бавно. Но година след година осъзнавахме колко много всъщност успяваме да постигнем. Скоро можехме да се похвалим, че основните световни фирми са повярвали на нашите представяния и са започнали да си партнират с български компании. И точно преди да удари кризата през 2007, ние разбрахме, че БАСКОМ повече няма за какво да се занимава с маркетинг. На практика дори станахме жертва на собствения си успех – толкова добре популяризирахме България, че компаниите, които идваха, имаха проблем да привлекат достатъчно специалисти. 

George Brashnarov at IC Talent Conference
Георги Брашнаров на събитето IC Talent

Как се промени тогава фокусът ви?

Към отглеждане на таланти и образование – остава такъв и до днес. Разбира се, в началото за нас това беше нещо напълно непознато. Дотогава единственото, което бяхме правили, беше да ремонтираме някоя стая във ФМИ, да си поставим името там и... какво от това? Това е много краткосрочно, по никакъв начин не увеличава потока от хора към твоята компания и бизнес. Разбрахме, че трябва да се работи на много нива. Нужно бе да започнем да обучаваме хората още в ранните им години, да им показваме индустрията, да ги задържаме в нея, да работим в средното образование, да правим детски курсове, да въздействаме на кариерното развитие на децата. Днес всичко това се случва. В Немечек България например приемаме стажанти, правим работилници за ученици и студенти, организираме лекции в училищата, стараем се да привлечем младите таланти към света на информационните технологии. Останалите компании в БАСКОМ полагат не по-малко усилия в същата посока.

БАСКОМ стъпва върху ясна бизнес етика – конкуренти на пазара работят заедно за една обща цел. Лесно ли се постига подобно разбирателство?

Имайки предвид какво се случва в други асоциации – очевидно не е лесно постижимо. Но за нас сякаш беше естествено. Давам си сметка, че е така, защото работим с достатъчно интелигентни хора. През всички тези години се опазихме от навлизането на съмнителни лица и капитали в нашия бизнес. Оттам нататък можем да намерим общ език, когато става дума за общи цели. Това си остана една от най-силните страни на нашата организация. Имаш една хубава основа – основателите на асоциацията да не са свързани с никакви скандали, дребнотемие и нисък хоризонт.

И тогава всеки, който се присъединява по-късно, започва да възприема тази култура. Такъв е и като цяло процесът в повечето ни софтуерни компании, включително в моята – Немечек България. Имаме ясен набор фирмени ценности и личностни качества, които насърчаваме у всеки нов член на нашия екип.

Ти си най-дългогодишният председател на БАСКОМ. Разкажи ни за този важен период за теб и за асоциацията.

Георги Шарков беше първият председател, навремето аз дори нямах стремеж да бъда такъв. Той винаги е бил визионер, а пък аз съм по-скоро практичен, така че от самото начало работихме заедно за развитието на БАСКОМ. В един момент се оказах негов естествен заместник, а Георги продължи да се занимава най-вече с ЕСИ (Европейски Софтуерен Институт), който създадохме и развихме по-рано. 

Мисля, че най-важното, което се случи в тези 8-9 години, когато бях председател на БАСКОМ, беше съзряването и порастването на организацията. В началото бяхме движени по-скоро от ентусиазъм и мечтателство, но дойде време тази фаза да приключи. Преминахме към изграждане на административен и организационен капацитет, намерихме точния баланс между компаниите в асоциацията и разработихме политики, които да отразяват интересите на всички, а не само на най-големите в индустрията. Тази силна основа беше изключително важна за нашето по-нататъшно развитие – в крайна сметка, искахме да сме организация, представляваща цял един бизнес сектор. На тази база започна и разширяването на БАСКОМ – от сравнително капсулираните 15 фирми в началото, докъм 70-80 в края на моето председателство. 

Радвам се да кажа, че през тези години винаги поставях асоциацията на преден план. И в един момент съвсем демократично предадох управлението нататък. Въпреки това, до ден-днешен оставам силно въвлечен в идеята БАСКОМ.

George Brashnarov at BASSCOM's 10-Year Anniversary Celebrations
Празнуването на 10-годишнината на БАСКОМ

Диалогът между софтуерните компании и държавата е тема, която рядко бива засягана. Защо се получава така?

Държим отношенията ни с държавата да са достатъчно здравословни. Без да знаем много за либертарианството, от самото начало БАСКОМ разви един истински либертариански подход. Казано накратко – ние сме достатъчно добри, за да се оправим сами и не очакваме каквато и да било специална подкрепа или субсидии. Най-доброто, което може да направи държавата, е да не ни пречи.

За съжаление това невинаги е факт – особено когато става въпрос за ежегодните опити да се промени данъчната система и да се увеличат максималните осигурителни прагове. А това са все неща, които не помагат, а директно вредят на изцяло прозрачния софтуерен бизнес, който сам е успял да осигури на заетите в него средноевропейски доходи. Статистически един зает в софтуерната индустрия плаща над 3 пъти повече от средните данъци в страната. Или над 6 пъти повече от данъците, които плаща служител, зает в считани за стратегически за България индустрии като туризъм, селско стопанство или строителство. Затова все по-често ни се налага да обясняваме колко важно е за България да не губи конкурентните си предимства в тази индустрия с добавена експортна стойност.  

От друга страна, ние вече сме доказано голяма и успешна индустрия. И става все по-трудно да отговорим на въпроси като: "Софтуерният сектор е толкова успешен, защо тогава България е на последно място в ЕС по степен на дигитализация? Защо нямаме елементарно работещо електронно правителство?". Отговорът е, че проблемът съвсем не е в някаква технологична изостаналост, а в нежеланието на отговорните институции да подходят дългосрочно, аналитично и професионално. Да започнат да ценят крайния резултат, а не бързото “усвояване“ на европейски и национални средства. Крайно време е да изискаме това да се промени, защото то индиректно вреди и на нашия имидж, и на самочувствието ни като граждани на България.

Какви са основните цели на БАСКОМ през 2021?

На първо място – образованието. Радваме се, че вече има много положителните резултати от националната програма “Обучение за ИТ кариера” и професия “Приложен програмист”. Поехме ангажимент по изграждането на СТЕМ-кабинети в училищата в страната, официално изявихме готовност да участваме в изработването на нова учебна програма по информационни технологии за средните училища, която да позволява истинска ефективност на СТЕМ-системата. Продължаваме комуникацията с Министерството на образованието и науката по отношение на сближаване на висшето образование и софтуерния бизнес. 

Също така – привличането на чуждестранни софтуерни специалисти в България. Още 2005-2006 заявявах, че ще ни се наложи да привличаме работна ръка от чужбина, но тогава звучеше революционно. А днес това са реалностите – няма добре изградена софтуерна индустрия, която да не използва чужди специалисти. И ако немците ползват наши специалисти, защо ние да не ползваме украински или молдовски?

За нас е важно и да привлечем обратно българските софтуерни специалисти от Западна Европа. Или пък нашите студенти от европейските университети. 

George Brashnarov at BASSCOM's 10-Year Anniversary Press Conference
Георги Брашнаров на пресконференция на БАСКОМ през 2010

Встрани от вече засегнатите основни цели, по които работите в момента, какъв е дългосрочният фокус на БАСКОМ?

Важно е продуктовизирането на компаниите. Това означава продължаване на бизнес процеса по трансформирането на ИТ фирмите от предлагащи специфични професионални услуги към бизнеси, предлагащи истински продукти. Тази промяна не е лесна и продължава да оказва натиск върху компаниите, но ще бъде и в тяхна огромна помощ. Това е един от сигурните начини вече добрата местна ИТ индустрия да стане още по-силна и да премине на следващото ниво. 

Смятаме за изключително важна и подкрепата за стартъпите. Самият аз участвам активно в този процес – започнах с менторство и продължих с инвестиции в отделни идеи. Следваше създаването на синдикиран клуб за бизнес ангели и участие в някои от добрите местни VC фондове. Много от успешните софтуерни предприемачи тръгват по този път – или правят собствени стартъпи, или помагат като ментори. Това наистина е изграждане на екосистема от предприемачи на ново ниво. Резултатите от тези наши усилия вече са налице – за сравнително кратко време България се превърна в голям източноевропейски стартъп хъб.

Вече споменах диалога с държавата, но това е въпрос, върху който трябва тепърва да се работи. И трябва да го направим не за да се възползваме по някакъв начин от нея, а за да й помогнем да се промени чрез дигитализация. Дигитализацията не е удобство, а прозрачност. А прозрачността означава край на корупцията.

Share this post on: